Радев и Борисов си размениха ролите
Седмица преди рождените си дни, министър председател и президент влязоха не в Сатурнова дупка, а в ново амплоа. Радев покори бизнес конгреси и нагази в геополитиката. Борисов изостави европейските автомагистрали, да подкара джипката си по прашните селски пътища.
Първият събра овации от международни водачи, вторият завоюва аплодисменти от тружениците на полето. Държавният глава огледа най-хитовите в света златни лимузини, министър председателят пък подкара локомотив със 160 км/ч и даде обещание на машиниста нови вагони и ресторант с евтина студена бира.
Нека върнем часовника година обратно
За да си спомним по какъв начин Борисов посрещаше цялото европейско войнство у нас по време на европредседателството. А на финала, похвалите за премиера надалеч надвишиха нормалния брюкселски стандарт. Може би затова проблемите в дребна София му изглеждаха тогава оскъдни пред големите трудности за мегапроекта - Западните Балкани. Ако беше забавил европейските си обороти, несъмнено щеше елементарно да отгатне, че с апела си „ Осветете прожекторите ”, президентът не чакаше досиетата от покупко-продажбите на властта в кабинета си. А последователно влизаше в ролята на публичен бранител, с цел да извести, че бутилката с националния яд е претъпкана. Така и не съумя обаче да отпуши тапата й с всеобщи митинги.
Днес
политическият скептицизъм на Румен Радев остава единствено за вътрешна приложимост
Нуждата от „ повече светлина ” у нас, на открито е сменена с нужда от „ понижаване на децибелите ”, с цел да се чуват „ всички принадлежности в международния оркестър ”.
Метафорите на Радев несъмнено се харесват на политическите водачи, изключително на Изток. А обстоятелството, че цитира без неточност десетки числа от огромни планове изцяло изумява европейските управници. Това е и повода за безспорния триумф на икономическия му дебют преди седмица.
Дори и най-големите му врагове, няма по какъв начин да отрекат, че Радев се трансформира в политическа звезда на форумите и в Любляна, и в Санкт Петербург. Без подозрение, готвил се е крепко. В столицата на Словения той
отбрани българските планове по „ Три морета ”
– тунелът под Петрохан, газонаходището в Чирен и ж.п. линията Русе- Вана по този начин, като че ли е бил член на работните групи. А след това остави усещане, че с години е работил по най-големия европейски транспортен кулоар - Виа Карпатия.
Независимо, че министър председателят Борисов се изрече ласкаво за непредвидената президентска поддръжка на управническата стратегия, няма по какъв начин да е пропуснал медийни съпоставения, които надалеч не са в наша изгода. Според тях румънците сложиха този план в центъра на своето европредседателство и си договориха европейско финансиране за огромна част от пътищата. Ние си късахме ризите за евроатлантическото бъдеще на Македония, а в този момент харчим парите на данъкоплатците за „ Хемус ”. И на всичкото от горната страна сме на път да се разделим с родния облик на Гоце Делчев. Съвсем не инцидентно българският бунтовник бе и единственият ни сънародник, чиито откъс употребява Радев на трибуната пред Путин. Макар господарят на Кремъл да не сподели страст, сигурно е фиксирал казуса ни със Скопие.
Путин обаче не скри раздразнението си, когато Радев му напомни, че източноправославното християнство потегля от нас. А повдигна вежди и когато президентът ни го опонира по тематиката какъв е европейският ни суверенитет.
Независимо от овациите на 4000-та аудитория от 145 страни в залата и необятните усмивки на Владимир Путин и Си Дзинпин, прекомерно рано е да се каже, че Радев е направил освен това от добър пробив. А
първият следфорумен тест ще бъде още през юли
по тематиката цена на газа. Тук държавното управление към този момент записа значима точка с дълго чаканото понижение на процентите и то поради втечнения газ от Америка, а не поради благословията на Русия. А обиколките на премиерската джипка из новите газови тръби по
държавата имат явен прочит - едни приказват, ние - действаме.
Задграничните триумфи на президента охладиха изборната еуфория на Борисов. Но в това време му осигуриха успокоение, с цел да усили резултата в националното политическо състезание. Борисов с лекост се преобрази в остарелия си облик – този на националния обединител. Който в името на общото предпочитание на нацията, е подготвен да смъкна на 1 лев партийната дотация и да ощети даже личната си партия.
Ако го беше направил безкористно, сигурно щеше да изяде хляба на Радев. Но бързо се оказа, че предлагането е контра на оферта на опозицията. По-скоро на половин оферта на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, тъй като останалата част от концепциите – за безвъзмездни детски градини и нулев налог за книгите, бяха небрежно утвърдени от премиера.
Ябълката на раздора не престават да са по-ниските ставки
за хляба и медикаментите. В понеделник вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че това предложение съставлява тежък популизъм на гърба на страната. Защото в никакъв случай няма да докара до по-ниски цени. Два дни по-късно депутатът Делян Пеевски отвърна, че див популизъм е дотацията от 1 лев на глас за партия, тъй като идва дюшеш за олигарсите. И цака ГЕРБ с контрапредложение – без държавна дотация, по американския модел, с очевидни донори. Играта, както призна Томислав Дончев, към този момент е ненадейно друга. Може би по тази причина, никоя от партиите с етикет „ популизъм ”, не смее даже да се намеси.
Опасенията на ГЕРБ, че ниската ставка единствено ще облекчи живота на търговците, се оказаха напразни. Особено след изявлението на фармацевтите, че са подготвени незабавно да смъкват цените при по-нисък налог. Ако продължат в същия дух, нищо чудно и тружениците от полето да се замислят кое повече бърка в джоба им – явните дотации за партиите или скритата поддръжка за фармацевтичните компании. А сигурно още по-големи терзания в хората провокира и срещата на Движение за права и свободи с хлебарите.
Истината е, че до момента в който ГЕРБ и Българска социалистическа партия са в трепетно очакване на конгресите си,
хората на Ахмед Доган заеха сериозен политически задатък
Управляващите са се вторачили да спазаряват поддръжка за партийните дотации, а изпускат обстоятелството, че публичния дневен ред въобще не тече в пленарната зала. А в периферията на Народното събрание, където вървят срещите с браншовите организации. Както и в огромната зала на президентството, където текат публичните съвещания за новия основен прокурор. Пак с гилдиите.
Какво се оказва - тематиката за по-ниските цени върви паралелно с тази за по-голямата правдивост. Но, за всеобщо учудване, самодейността за дебатите и по двата най-болни въпроса за нацията, не е в ръцете на ръководещите. Прав е Дончев, играта доста загрубя.
standartnews.com
Първият събра овации от международни водачи, вторият завоюва аплодисменти от тружениците на полето. Държавният глава огледа най-хитовите в света златни лимузини, министър председателят пък подкара локомотив със 160 км/ч и даде обещание на машиниста нови вагони и ресторант с евтина студена бира.
Нека върнем часовника година обратно
За да си спомним по какъв начин Борисов посрещаше цялото европейско войнство у нас по време на европредседателството. А на финала, похвалите за премиера надалеч надвишиха нормалния брюкселски стандарт. Може би затова проблемите в дребна София му изглеждаха тогава оскъдни пред големите трудности за мегапроекта - Западните Балкани. Ако беше забавил европейските си обороти, несъмнено щеше елементарно да отгатне, че с апела си „ Осветете прожекторите ”, президентът не чакаше досиетата от покупко-продажбите на властта в кабинета си. А последователно влизаше в ролята на публичен бранител, с цел да извести, че бутилката с националния яд е претъпкана. Така и не съумя обаче да отпуши тапата й с всеобщи митинги.
Днес
политическият скептицизъм на Румен Радев остава единствено за вътрешна приложимост
Нуждата от „ повече светлина ” у нас, на открито е сменена с нужда от „ понижаване на децибелите ”, с цел да се чуват „ всички принадлежности в международния оркестър ”.
Метафорите на Радев несъмнено се харесват на политическите водачи, изключително на Изток. А обстоятелството, че цитира без неточност десетки числа от огромни планове изцяло изумява европейските управници. Това е и повода за безспорния триумф на икономическия му дебют преди седмица.
Дори и най-големите му врагове, няма по какъв начин да отрекат, че Радев се трансформира в политическа звезда на форумите и в Любляна, и в Санкт Петербург. Без подозрение, готвил се е крепко. В столицата на Словения той
отбрани българските планове по „ Три морета ”
– тунелът под Петрохан, газонаходището в Чирен и ж.п. линията Русе- Вана по този начин, като че ли е бил член на работните групи. А след това остави усещане, че с години е работил по най-големия европейски транспортен кулоар - Виа Карпатия.
Независимо, че министър председателят Борисов се изрече ласкаво за непредвидената президентска поддръжка на управническата стратегия, няма по какъв начин да е пропуснал медийни съпоставения, които надалеч не са в наша изгода. Според тях румънците сложиха този план в центъра на своето европредседателство и си договориха европейско финансиране за огромна част от пътищата. Ние си късахме ризите за евроатлантическото бъдеще на Македония, а в този момент харчим парите на данъкоплатците за „ Хемус ”. И на всичкото от горната страна сме на път да се разделим с родния облик на Гоце Делчев. Съвсем не инцидентно българският бунтовник бе и единственият ни сънародник, чиито откъс употребява Радев на трибуната пред Путин. Макар господарят на Кремъл да не сподели страст, сигурно е фиксирал казуса ни със Скопие.
Путин обаче не скри раздразнението си, когато Радев му напомни, че източноправославното християнство потегля от нас. А повдигна вежди и когато президентът ни го опонира по тематиката какъв е европейският ни суверенитет.
Независимо от овациите на 4000-та аудитория от 145 страни в залата и необятните усмивки на Владимир Путин и Си Дзинпин, прекомерно рано е да се каже, че Радев е направил освен това от добър пробив. А
първият следфорумен тест ще бъде още през юли
по тематиката цена на газа. Тук държавното управление към този момент записа значима точка с дълго чаканото понижение на процентите и то поради втечнения газ от Америка, а не поради благословията на Русия. А обиколките на премиерската джипка из новите газови тръби по
държавата имат явен прочит - едни приказват, ние - действаме.
Задграничните триумфи на президента охладиха изборната еуфория на Борисов. Но в това време му осигуриха успокоение, с цел да усили резултата в националното политическо състезание. Борисов с лекост се преобрази в остарелия си облик – този на националния обединител. Който в името на общото предпочитание на нацията, е подготвен да смъкна на 1 лев партийната дотация и да ощети даже личната си партия.
Ако го беше направил безкористно, сигурно щеше да изяде хляба на Радев. Но бързо се оказа, че предлагането е контра на оферта на опозицията. По-скоро на половин оферта на Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, тъй като останалата част от концепциите – за безвъзмездни детски градини и нулев налог за книгите, бяха небрежно утвърдени от премиера.
Ябълката на раздора не престават да са по-ниските ставки
за хляба и медикаментите. В понеделник вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че това предложение съставлява тежък популизъм на гърба на страната. Защото в никакъв случай няма да докара до по-ниски цени. Два дни по-късно депутатът Делян Пеевски отвърна, че див популизъм е дотацията от 1 лев на глас за партия, тъй като идва дюшеш за олигарсите. И цака ГЕРБ с контрапредложение – без държавна дотация, по американския модел, с очевидни донори. Играта, както призна Томислав Дончев, към този момент е ненадейно друга. Може би по тази причина, никоя от партиите с етикет „ популизъм ”, не смее даже да се намеси.
Опасенията на ГЕРБ, че ниската ставка единствено ще облекчи живота на търговците, се оказаха напразни. Особено след изявлението на фармацевтите, че са подготвени незабавно да смъкват цените при по-нисък налог. Ако продължат в същия дух, нищо чудно и тружениците от полето да се замислят кое повече бърка в джоба им – явните дотации за партиите или скритата поддръжка за фармацевтичните компании. А сигурно още по-големи терзания в хората провокира и срещата на Движение за права и свободи с хлебарите.
Истината е, че до момента в който ГЕРБ и Българска социалистическа партия са в трепетно очакване на конгресите си,
хората на Ахмед Доган заеха сериозен политически задатък
Управляващите са се вторачили да спазаряват поддръжка за партийните дотации, а изпускат обстоятелството, че публичния дневен ред въобще не тече в пленарната зала. А в периферията на Народното събрание, където вървят срещите с браншовите организации. Както и в огромната зала на президентството, където текат публичните съвещания за новия основен прокурор. Пак с гилдиите.
Какво се оказва - тематиката за по-ниските цени върви паралелно с тази за по-голямата правдивост. Но, за всеобщо учудване, самодейността за дебатите и по двата най-болни въпроса за нацията, не е в ръцете на ръководещите. Прав е Дончев, играта доста загрубя.
standartnews.com
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ